Поредната AI революция се оказа трагично копие на Minecraft
Кражба на пиксели: Последният експеримент с ИИ прекрачи границите на благоприличието…
С експлозията от генеративни инструменти за изкуствен интелект през последните години видяхме как почти всичко може да бъде взаимствано, ремиксирано или откровено копирано от зле написани алгоритми: класически картини, поп песни, цели научни статии и дори огромни фрагменти код. Едно “иновативно” генерирано от AI заглавие в гейминг индустрията е отишло по-далеч с визията си на почти идентично копие на Minecraft.
Изненадата? Създателите са решени да не споменават играта, която е послужила за вдъхновение в създаването на това творение. Наблюдатели отбелязват, че въпреки издателят да обещава новаторско „AI изживяване“, тази копирана версия е всичко друго, но не и новаторска, като не бихме пропуснали да споменем факта, че срещаме трудност да наречем крайният продукт “игра”. Вместо това, новата AI версия изглежда като пикселизирано копие на класика, построено не върху оригинални идеи, а посредством плагиатството на съмнителни генеративни модели.
Очевидно заимстване: Когато оригиналността е мираж
Стартъпите Etched и Decart представиха своето творение като „първата игра, генерирана от изкуствен интелект“. Маркетирана като техническа демонстрация, показваща как базовите модели могат да оформят бъдещето на игрите, Oasis претендира да предложи създадено от AI “завладяващо” изживяване, където играчите взаимодействат с постоянно развиващ се свят, без традиционен игрови енджин или кодова база. Вместо това, дифузионни трансформери превеждат действията на играча в реално време, създавайки светове с физика, осветление, инвентар и геймплей.
Но нека бъдем честни – приликата с Minecraft е поразителна. Oasis не само заимства емблематичната блокова естетика, но копира всичко от механиките на крафтинга в Minecraft до правилата на играта, визуалните елементи и инвентара. Пред вас е Minecraft, но орязан, пълен с грешки и по някакъв начин, по-малко забавен. Въпреки това, имената Mojang и Minecraft не се споменават никъде в съобщенията, техническите документи или дори в GitHub страницата на проекта, сякаш издателят е вярвал, че приликата ще остане някак си незабелязана.
„Игрално“ изживяване – поне на теория
Oasis разчита на съдържание, генерирано от ИИ, за да се адаптира към действията на играчите, като на теория създава един “динамичен свят”. Реалността обаче е далеч от плавна. Според тестери, Oasis е пълен с AI халюцинации под формата на странни, непредсказуеми промени в средата и ненадейно изпадащи от зрителното поле обекти. Теренът се променя необяснимо, обекти се появяват и изчезват без видима причина, а самата „игра“ се чувства нестабилна в най-добрия случай. Създателите свенливо я наричат „техническа демонстрация“, макар че това изглежда като заобиколен начин да признаят, че Oasis далеч не е завършена игра.
Но ето къде е уловката: Oasis е не просто нестабилна – тя е бледо копие на Minecraft, което успява да бъде едновременно пълно с бъгове и лишено от вдъхновение. Разработчиците може би твърдят, че са направили пробив със своята AI платформа, но всъщност са създали едно изкривено, ненадеждно и напълно комично копие на оригиналната игра.
Скрито вдъхновение: Никъде не се споменава Minecraft…
Човек би очаквал Minecraft да бъде кредитиран или поне споменат някъде в документацията на Oasis, предвид поразителните прилики с оригинала. И все пак не откриваме нищо – липсва дори лек намек за Mojang и тяхното десетилетно творение, което на практика създаде този жанр. Дали това е пропуск или умишлено избягване, е трудно да се каже, но като се има предвид визуалните, структурните и механичните прилики с Minecraft, този пропуск е меко казано смущаващ.
В момент, когато генеративният изкуствен интелект се развива в условия на липсваща законова рамка, създателите могат и често заобикалят стандартните ограничения за авторски права, като просто не познават или умишлено не упоменават своите източници. Разработчиците на Oasis не правят изключение. В края на краищата, границата между вдъхновение и репликация се размива, когато е замесен AI – кой може да каже какво е „заимствала“ машината без знанието на нейните създатели?
AI, гейминг и въпросите за “етичното” плагиатство
Иронията в оптимистичния анонс на Eteched и Decart за „бъдеще, в което игрите, генерирани от AI, ще са нещо обичайно“, е трудна за смилане. За да послужи Oasis като „стъпка напред“ към нова ера в гейминг индустрията, може би бихме очаквали да предложи нещо уникално, вместо да използва до болка известен шаблон. Ако това е визията на двете компании за бъдещето на игрите, генерирани от изкуствен интелект, значи ни чака един скучен и повтарящ се свят от почти клонирани заглавия, които успяват да бъдат по-малко изпипани и много по-нестабилни от оригиналите.
Разбира се, създателите на Oasis виждат своята работа като техническо постижение. И тя е такова: реакциите на дифузионните модели в реално време е впечатляваща първа стъпка в машинното обучение. Но може би все пак талантът можеше да бъде използван за създаване на нещо оригинално.
AI копие, което никой не е искал
Oasis може да е новаторски експеримент, но като „игра“ е далеч от това да е иновативна или завладяваща. Липсата на оригиналност, съчетана със съмнителното мълчание на разработчиците за влиянието на Minecraft върху нея, я прави по-скоро нелепо подобие, отколкото революционно творение. Ако Oasis представлява посоката, в която ни води генеративният AI, то не очакваме вълна от креативност, а цунами от преработено съдържание.
Може би истинският въпрос е не дали изкуственият интелект може да създаде игра като Oasis, а дали трябва го прави. Както показва този провален в зародиш експеримент: само защото AI може да направи нещо, не означава, че имаме нужда от него – особено ако това, което създава, е малко счупена, но доста по-лоша версия на нещо, което вече имаме от 15 години.
Как да играете Oasis?
Последвайте линка в сайта на играта, изберете подходящ терен и изчакайте реда си в опашката от ентусиасти.
