DJI повежда правна битка срещу Пентагона

Най-големият производител на дронове в света се оказа в центъра на люта правна битка с Министерството на отбраната на САЩ. DJI съди Пентагона след като беше обявена за „китайска военна компания“ – определение, което според юристите на DJI е нанесло сериозни щети на бизнеса и репутацията ѝ. Предстоящият процес повдига важни въпроси, свързани с националната сигурност на Съединените щати, световната търговия и ролята на технологиите в геополитическите конфликти.

Искът на DJI: Борба срещу погрешна класификация?

Китайският гигант, който доставя повече от половината потребителски дронове в САЩ, оспорва включването си в списъка на Пентагона на компании, свързани с китайската армия. Компанията твърди, че това определение е неточно и несправедливо. В своя иск DJI настоява, че не е нито контролирана, нито притежавана от китайската армия, като се представя за частна компания, която създава технологии, насочени към спасителни служби, бизнеси и любители.

След 16 месеца прекарани в неуспешни опити за диалог с Министерството на отбраната, DJI подаде петиция за делистване от Черният списък, в който попадна през юли 2023 г. Въпреки това ведомството не е предоставило на DJI задоволителен отговор. В условие на разпадащи се бизнес сделки и прекратени федерални договори за доставки, DJI потърси правно решение на спора, аргументирайки се, че обвиненията на Пентагона са базирани на погрешна информация и представляват нелепо недоразумение.

Финансова и репутационна загуба за DJI

Откакто беше класифицирана като „китайска военна компания“, DJI претърпя сериозни финансови и репутационни щети. Според съдебния иск, този етикет е довел до загуба на бизнес сделки, забрана за сключване на договори с множество американски федерални агенции и е хвърлил петно върху репутацията на компанията, квалифицирана като заплаха за националната сигурност. DJI разкрива, че под давление на Пентагона международни контрагенти също са прекратили договорите си за доставка, което допълнително е утежнило финансовото положение на производителят на дронове.

Мерките, предприети от американското правителство не се ограничават само до етикета. Наскоро митническите служби на САЩ спряха вноса на DJI дронове, позовавайки се на Закона за предотвратяване на принудителния труд на уйгурите. Въпреки че DJI отрича всякакво участие в принудителен труд и твърди, че нейното производство не е свързано с региона Синдзян, репутационните удари продължават. Американските законодатели многократно са изразявали загриженост относно възможното участие на DJI в предаване на данни и видео, особено по отношение на чувствителна информация, която може да бъде докладвана на китайското правителство.

Доводите на DJI: Независимост от китайската армия

Основният аргумент в защитата на DJI е, че тя е независима частна компания. Компанията подчертава, че само два китайски държавни инвестиционни фонда са държали миноритарни дялове, като единият ги е продал в средата на 2023 г. В съдебните документи DJI акцентира, че основателят й Франк Уанг и ключови негови служители притежават по-голяма част от акциите, като контролират операциите на компанията.

DJI изтъква, че нейните дронове се използват главно за спасителни операции, включително от пожарникари и полицейски служби в САЩ, които разчитат на тях за спасяване на животи и защита на имуществото на обикновените американци. Според компанията, нейната технология е подложена на независими одити, които не са констатирали заплаха за сигурността. Въпреки тези уверения, американските агенции, включително Министерството на отбраната и Министерството на търговията, продължават да наблюдават DJI поради опасения от китайско правителствено влияние в операциите й.

История на наблюдението от страна на американското правителство

Това не е първият случай, в който DJI се сблъсква с ограничения от страна на американското правителство. Още през 2017 г. армията на САЩ призовава за спиране на доставките от DJI поради опасения за сигурността на данните. През 2020 г. Министерството на търговията добави DJI в свой забранителен списък, като забрани на американските компании да ѝ доставят части без специално разрешение. Година по-късно Министерството на финансите включи DJI в своя списък с китайски компании от военната индустрия, което допълнително засили натиска върху нея.

Американското правителство обвинява DJI в нарушения на човешките права, като твърди, че компанията е предоставила дронове на китайското правителство за наблюдение на репресираните уйгури от региона Синдзян. DJI последователно отрича тези обвинения, заявявайки, че няма роля в третирането на уйгурите и че не може да контролира как клиентите ѝ използват своите дронове.

Несигурно бъдеше за DJI на американският пазар

Правната битка на DJI се разгръща в контекста на нарастващи усилия от страна на американското правителство да ограничи влиянието на китайските технологични компании. В момента в Конгреса се обсъжда законопроект, който предлага пълна забрана за вноса на нови дронове от DJI, позовавайки се на рискове за националната сигурност. Докато Камарата на представителите вече одобри мярката, Сенатът все още не е предприел действия, оставяйки висящо бъдещето на DJI.

Въпреки всички предизвикателства, дроновете на DJI продължават да се използват широко както от потребители, така и от професионалисти в САЩ. Компанията твърди, че всяка бъдеща забрана би навредила на спасителните служби, които разчитат на нейната технология в своята работа. Засега съществуващите клиенти на DJI могат да продължат да използват своите дронове, въпреки надвисналата заплаха за по-строги ограничения в бъдеще.

Залози за изхода от правната битка

Според юристите на китайската компания, действията й срещу Министерството на отбраната на САЩ са борба срещу несправедливото и вредно етикетиране. Тъй като напрежението между САЩ и Китай продължава да оформя търговията и политиките по сигурността, този случай може да има дълготрайно въздействие върху бъдещето на китайските технологични компании на американският пазар. Независимо от резултата, тази битка подчертава сложността на правенето на бизнес в свят, в който геополитическите конфликти често спъват конкуренцията и глобалната търговия.