Небрежни заварчици поставиха в риск бъдещето на МКС
Продължаващият вече пет години мистериозен теч на борда на Международната космическа станция (МКС) се влошава, предизвиквайки сериозни опасения за безопасността на астронавтите в застаряващото съоръжение.
Течът, за който Роскосмос би предпочел да не знаете
Официални представители на NASA рядко обсъждат в публичното пространство повишените рискове, пред които са били изправяни астронавтите на Международната космическа станция през годините. Наскоро публикуван от генералния инспектор на NASA доклад хвърли светлина върху един изглежда все по-задълбочаващ се проблем: постоянен теч на въздух от малък руски компонент в МКС, който тази година е достигнал обем, предизвикващ най-висока степен на тревога.
Проблемът е локализиран в модула ПрК – тунел, който служи за връзка между модула „Звезда“ и дока за скачване, използван от руските космически кораби. Модулът е разхерметизиран повече от петилетка, като изтичане бе установено още през септември 2019 г. Въпреки международното сътрудничество и обстойни инспекции, основната причина за този постоянен теч остава неясна.
Тревожни нови данни
Измервания, проведени в началото на годината установиха, че скоростта на загуба на атмосфера се е увеличила значително: от по-малко от 0.37 м³ на ден през февруари до 1.37 м³ дневно през април. Повишението изглежда тревожно, особено като се има предвид, че точната пробойна остава неизвестна. Нов доклад, подписан от заместник генералния инспектор на NASA Джордж А. Скот, гласи:
„Въпреки че основната причина за изтичането остава неизвестна, експерти предполагат, че става въпрос за проблемни вътрешни и външни заварки в дока ПрК, служещ за скачване с руският модул Звезда.“
Текущият план за смекчаване на рисковете пред Космическата агенция и Роскосмос включват задържане на люка между модула Звезда и изтичащия тунел ПрК затворен, като временно решение, което би минимизирало загубите. Ако проблемът се влоши, люкът ще бъде запечатан за постоянно, елиминирайки един от четирите руски дока за скачване на МКС, което би усложнило бъдещите операции на станцията.
Критична ситуация: 5 от 5 по скалата за оценка на риска
В медийни изяви NASA омаловажава ситуацията, подчертавайки, че изтичането е ограничено до модула ПрК и не се е разпространило в други части от станцията. Въпреки това, зад затворените врати на агенцията сериозността на ситуацията е категоризирана ясно: изтичането е квалифицирано с най-високо ниво 5 от 5 по скалата за оценка на риска на NASA. Подобна оценка означава, че проблемът има потенциал да причини значителни вреди на МКС и нейния екипаж.
Докладът на генералния инспектор засилва безпокойството с вметката, че през май и юни 2024 г. официални лица на NASA и Роскосмос са обсъждали повишените рискове, свързани с увеличената скорост на изтичане. Оказва се, че двете агенции все още не са постигнали формално съгласие как да определят точката, в която скоростта на теча би станала неприемлива – обстоятелство с потенциално критични последици за безопасността на космическата станция.
Бъдещето на МКС: Ще оцелее ли станцията след 2030 година?
Проблемите със станцията се разрастват в особено предизвикателен за МКС момент, в който NASA обмисля съдбата й. Текущите договорености между Съединените щати и Русия разпореждат поддръжката на станцията да продължи до 2028 г., с опция за удължаване до 2030 г. Въпреки това преговорите са замразени, добавяйки допълнителен слой несигурност.
В дългосрочен план NASA планира да премине към изграждане на частни космически станции. Агенцията вече инвестира в развитието на компании като Axiom Space, Blue Origin и Voyager Space. За съжаление, Northrop Grumman, първоначално участник в това начинание, наскоро се оттегли, което повдига съмнения около готовността на подобни частни предприятия за полети до края на десетилетието.
Трудности в поддръжката на МКС
Удължаването на експлоатацията на МКС след 2030 г. е изправено пред сериозни предизвикателства. Според публикувания доклад „удължаването на мисиите след 2030 г. ще изисква значително финансиране за експлоатация и поддръжка, и поемане на увеличен риск, произтичащ от застаряващите компоненти и структури, както и липса на гаранции за продължаваща подкрепа от международните партньори на NASA.“
Със застаряваща инфраструктура, в условие на остро геополитическо напрежение с Русия след инвазията ѝ в Украйна, международното космическо сътрудничество изглежда все по-несигурно. Бъдещето на МКС може да бъде засегнато и от намаляващия бюджет на NASA, инфлационния натиск и глобални проблеми с веригата на доставки.
Приближава ли финала на една епоха в космическите изследвания?
В продължение на повече от две десетилетия МКС остана символ на международно сътрудничество и човешка изобретателност, но става все по-ясно, че времето ѝ изтича. Постоянното изпускане на жизненоважна атмосфера представлява само един от многото рискове, пред които е изправена застаряващата станция. Докато амбициите за покоряване на космоса остават силни, остава въпросът дали NASA, Роскосмос и бурно развиващият се частен космически сектор могат да се справят с предизвикателствата. Въпрос на време е да разберем дали МКС ще продължи напред или ще се превърне в реликва от минали епохи в космическите изследвания.
