Нов метод за дефибрилация увеличава преживяемостта с 264%

Изследователи от Университета по здраве и наука в Орегон (OHSU) откриха, че проста промяна в начина, по който се поставят електродите на дефибрилатора по време на сърдечен арест значително увеличава преживяемостта на третираните пациенти.

Поставяйки електродите както на гърдите, така и на гърба, вместо традиционното третиране единствено в гръдната област, увеличава шансът за оцеляване след сърдечен арест в извънболнична среда с впечатляващите 264%. Тази малка промяна, която вече предизвиква интерес в медицинската общност притежава потенциал да спасява стотици хиляди животи всяка година.

Оцеляване при сърдечен арест: Тревожна реалност

Всяка година в световен мащаб над 1 милион души претърпяват сърдечен арест извън болничните заведения. Едва около 10% от тях оцеляват, докато бъдат откарани в болница. Въпреки че бързото прилагане на дефибрилация увеличава шансовете за оцеляване при определени видове абнормални сърдечни ритми – като вентрикуларна фибрилация (VF) или пулс-отрицателна вентрикуларна тахикардия (pVT) – общите статистики остават мрачни. Малцината, получили шанс да бъдат дефибрилирани в рамките на първите 3 до 5 минути получават импулс за живот, като преживяемостта нараства значително в рамките на 50 до 70%. Новият метод значително повишава тези резултати, давайки допълнителна надежда в борбата с последиците от внезапния сърдечен арест.

Традиция срещу иновация в поставянето на електродите

Традиционно електродите на дефибрилатора се поставят в „предно-странична“ (AL) конфигурация, като единият електрод се поставя от дясната страна на гърдите, точно под ключицата на пациента, а другият – в долната лява част под мишницата. Този метод е стандарт в спешната медицина от десетилетия. Проучването на OHSU разглежда „предно-задна“ (AP) конфигурация, при която единият електрод се поставя на гърдите, а другият – директно на гърба. Това своеобразно „сандвичиране“ позволява електрическият импулс да премине пълноценно през сърцето, потенциално увеличавайки ефективността на процедурата.

Д-р Джошуа Луптън, асистент професор в OHSU и водещ автор в проучването, вече е преживял сърдечен арест в извънболнична среда. Луптън признава, че е „приятно изненадан“ от резултатите, заявявайки:

„Не очаквах да открием толкова голям ефект. Фактът, че видяхме такава огромна разлика в преживяемостта буквално запали интереса на медицинската общност за информация и допълнителни изследвания.

Наука зад електричеството: Защо разположението на електродите има значение

Дефибрилацията действа чрез изпращане на мощен електрически шок през сърцето, за да бъде възстановен естествения му ритъм. За пациенти с критичен ритъм като VF или pVT, електрическата система на сърцето е все още активна, но функционира неправилно. Целта е сърцето да възвърне способността си ефективно да изпомпва кръв, преди мозъкът и други органи да пострадат от продължителна липса на кислород. Според д-р Мохамуд Дая, старши сътрудник в проучването, „Ключът в новата техника, е че искате енергията да преминава от единия електрод към другия директно през сърцето.“

При AP конфигурацията, изследвана от Орегонския университет по здраве и наука сърцето буквално е „сандвичирано“ между електродите, което позволява на електрическия импулс да обхване по-широка площ от сърдечният мускул. В рамките на изследването е установено, че увеличеното покритие повишава шансовете за рестартиране и възстановяване на спонтанният ритъм.

Предизвикателства и ограничения

Въпреки потенциалната полза от новият метод, прилагането на този тип дефибрилация идва с нови предизвикателства. Неопитни спешни екипи, например или обикновени хора биха срещнали трудност при обръщането на човек в безсъзнание, за да поставят електрод на гърба му, особено ако индивидът е с наднормено тегло или се намира в неудобна позиция. Д-р Дая отбелязва: 

„Понякога е трудно да обърнете човек, който е в безсъзнание. Спешните екипи често го правят, но за обикновените хора това може да е невъзможно.“

Освен всичко, поставянето на електроди в тази конфигурация изисква време – нещо, с което не разполагаме по време на сърдечен арест. Всяка секунда без възстановен ритъм намалява шансовете за оцеляване, което означава, че спешните екипи може да изберат традиционният метод, особено в ситуации, в които обръщането на пациента е невъзможно.

Въздействие в реалният живот: Лична перспектива 

За д-р Луптън това изследване е нещо повече от професионално усилие; то е лично. Той е един от малкото, които са преживели сърдечен арест извън болница – рядкост, споделяна от по-малко от 10% от пострадалите. През 2016 г. той претърпява сърдечен арест и е успешно реанимиран от спешен екип чрез навременна дефибрилация. Неговото спасение го води до промяна в научните интереси, насочвайки вниманието му към подобряване на грижите за пациенти със сърдечен арест. Този труд се увенчава с впечатляващи резултати от настоящото проучване.

Собственият му клиничен опит, съчетан с обещаващите открития, дава на Луптън уникална перспектива върху важността от оптимизирането на всяка компонента от грижите за пациенти със сърдечен арест. Резултатите от проучването, което се основава на данни от Портландския регистър за епидемиология на сърдечен арест, преглеждат 255 случая и установяват, че AP конфигурацията на електродите води до 2.64 пъти по-големи шансове за възстановяване на сърдечната дейност в сравнение с AL конфигурацията. „Колкото по-малко време сте в състояние на сърдечен арест, толкова по-добре“, казва той, подчертавайки ключовата роля на времето за изхода от сърдечен арест.

Какво следва: Преминаване към нов стандарт?

Макар и резултатите от проучването да са изключително обещаващи, важно е да се отбележи, че изследването е статистическо, а не клинично изпитание. Ще са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърдят тези резултати и да се разгледат практическите аспекти на приемането на AP метода като стандартна практика в спешната помощ.

Медицинската общност обаче вече е развълнувана от възможностите. Както отбелязва д-р Луптън, това проучване може да „разпали искра“ в спешната медицина, стимулирайки допълнителни изследвания и вероятно променяйки подхода при дефибрилация в бъдеще. Допълнителни проучвания могат да помогнат за усъвършенстване на този нов подход и разширяване на практическото му приложение.

В област от медицината, в която всяка секунда е от значение, новата техника има потенциал да промени строгите медицински протоколи и повече отвсякога да спасява животи.

Къде сме ние?

В България годишно близо 10 000 души получават внезапен сърдечен арест, като повечето от инцидентите се случват в извънболнична среда. Страната ни е сред малкото в света, които нямат програма за автоматични дефибрилатори, а на обществени места инсталираните животоспасяващи устройства са по-скоро екзотика. Въпреки усилията за поставяне на дефибрилатори на метростанции, училища и локации с голям човекопоток наличността им остава твърде ограничена. Според специалисти от Фондация “Първите три минути”, необходимо е да се подобри регулацията и да се осигурят дефибрилатори на повече места, тъй като първите няколко минути след сърдечен арест са критично важни за спасяването на човешкият живот.