Мъск пророкува ера на AI комунизъм: Работата е опция, парите – на калпак
Бъдещето на работата ви е изправено пред драматична трансформация, според Илон Мъск – визионерът зад Tesla и SpaceX
На конференция Viva Technology, състояла се през изминалата седмица в Париж, Илон Мъск предрече, че изкуственият интелект (AI) има потенциал да прати традиционните работни места в историята, предизвестявайки настъпването на нова епоха, в която работата ще е по-скоро хоби, отколкото обективна необходимост.
Идеята, макар и да изглежда утопично, е базирана на участието на Мъск в развитието на ИИ. Чрез работата си в Tesla и неговия специализиран стартъп за ИИ, xAI, Мъск е наясно с потенциала на технологията и предизвикателства, пред които е изправена. Главният изпълнителен директор на Tesla и преди е призовавал за отговорно управление и регулации, които да гарантират безопасното и етично развитие на ИИ.
Утопия или обективна необходимост?
Гледната точка на Мъск по темата напоследък придобива оптимистично звучене. Предприемачът си представя „благоприятен сценарий“, при който ИИ удовлетворява всички наши материални нужди, освобождавайки ни от ограниченията на ежедневния труд. Система за универсален доход според него би гарантирала комфортен стандарт на живот за всички, което от своя страна води до дълбоки философски въпроси: без необходимостта да работим, какво представлява визията за един смислен живот?
Този потенциален парадокс вече предизвиква дискусии сред работната сила. Скорошно международно проучване на Прайсуотърхаус Купърс разкрива широк спектър от опасения и възможности, свързани с навлизането на ИИ. Докато някои работници се страхуват от изместване поради автоматизацията, други виждат в нея катализатор за кариерно израстване. Интересно е, че значителна част от респондентите вярват, че ИИ ще подобри производителността. Може би визията на Мъск е базирана точно на това – бъдеще, в което човешката изобретателност е впрегнала неуморни роботи-работници, които нямат нужда от заплати, а само от достатъчно електричество и капка машинно масло.
Интригуващо е, че подобни възгледи са в съзвучие както с някои утопични теории, така и с комунистическaтa идеология от 20-ти век. Подобно на утопичните идеали, този бъдещ свят ни обещава изобилие от свободно време, в което да преследваме личните си цели. Подобно развитие отразява комунистическият принцип на гарантиране на основните нужди на всеки. Същевременно в сила остават определени ключови различия. Комунизмът цени стойността на споделения труд, докато Мъск си представя работата като незадължителна опция. Утопичните визии от своя страна обикновено се фокусират върху човешкия потенциал, а не върху ИИ като основен двигател на прогреса. И накрая, въпреки че Мъск предлага въвеждането на универсален доход, пълното икономическо равенство не е изрично гарантирано.
Струва си да се отбележи, че повечето комунистически общества в 21 век се задушават в подтисничество, дефицити и повсеместна нищета. Визията на Мъск отваря повече въпроси, отколкото предоставя отговори. Коментатори задават резонни въпроси: Кой печели от автоматизацията и AI – обикновените хора или корпорациите, които експлоатират тези ресурси? За да преразпределят доход правителствата следва да го изземат от бизнеса. Готов ли е Мъск да сподели богатството си, оценено на 194 милиарда долара с държавата и своите служители и защо не го е направил досега? На каква стойност според поддръжниците на идеите на Мъск следва да е базовият доход, за да са доволни всички, които ще разчитат на издръжка от държавата? На най-важният въпрос: Откъде ще се вземат необходимите за раздаване на достоен универсален доход средства, Илон Мъск не успя да отговори.
Сметки без кръчмар
TechBulgaria.com припомня, че приходната част в бюджета на Р. България за 2023 година възлиза на 67 млд. лв., докато разходите на държавата са оценени на 72 млд. лв. Сумата включва средствата за издръжка на всички системи вкл. здравеопазване, образование, култура, армия, полиция, магистрали, газ, ядрено гориво, издръжка на всички държавни институции, посолства в чужбина, както и вноската на страната в бюджета на ЕС, средствата за погасяване на лихви и главници по държавни заеми и изобщо консумативите, капиталните разходи и заплатите на целият обществен сектор.
При хипотетичен сценарий, в който държавата абдикира от гореизложените функции и започне да раздава средства на калпак прогнозният месечен универсален доход на глава от населението при население от 6 700 000 души възлиза на 833 лв. месечно. Как се вписва този размер в представите на Илон Мъск за “комфортен живот” остава загадка. Оставете в коментар вашите мисли относно този размер и готовността ви да се разделите с част от него, за да продължат да функционират основни системи като здравеопазване, образование, администрация и инфраструктура.
В крайна сметка дали тази визия ще се превърне в утопичен рай или тотален крах зависи от траекторията на развитието на ИИ и способността на обществата и системите да се трансформират в една или друга посока. Едно нещо изглежда все по-сигурно: работните места ще претърпят период на драматична трансформация, изпълнен с неизвестност, потенциални възможности и предизвикателства.
Който има къща на село и малко земя ще оцелее. Останалите да му мислят.