Goldman Sachs праща програмисти да учат философия. Предстои им да спорят с твърдоглав AI

Главният директор по информацията на Goldman Sachs, Марко Ардженти се застъпва неговият екип да задълбочи познанията си в инженерните и философските науки, за да се ориентира по-добре в сложността на технологиите с изкуствен интелект.

Ардженти подчертава важността на уменията за критично мислене, като насърчава служителите (дори и дъщеря си) да изследват дисциплини като философията, заедно с традиционното инженерство.

В скорошна статия в Harvard Business Review Ардженти подчертава стойността на философското обучение, като цитира ролята му за усъвършенстване на способностите за решаване на проблеми.

Знанието за Аристотел, Платон и Сократ само по себе си няма да ви осигури инженерна позиция по изкуствен интелект, но Ардженти вярва, че съчетаването му с техническа експертиза предполага повишаване на качеството на кода.

Ардженти пояснява:

„Способността да се разработват ясни ментални модели около проблемите, които искате да разрешите и разбирането на „защо“-то, преди да започнете да работите върху „как“-то, е все по-критично важно умение, особено в ерата на изкуствения интелект.“

Всъщност, докато някои аспекти на изкуствения интелект биват внедрявани в много от технологичните услуги през годините, пускането на големи езикови модели (LLM) като ChatGPT и Bing – ботът на Microsoft предизвика вълна от нови AI начинания, тъй като конкурентите се стремят да не изостават в тази сфера.

И все пак, повечето са обречени на провал – или поне според покойния професор от Харвард Клейтън Кристенсън, който преди смъртта си заяви, че 95% от новите AI услуги, пуснати в който и да е сектор, няма да бъдат успешни ако не бъдат философски издържани.

И докато Ардженти добавя, че изкуственият интелект вече може да „пише код с по-високо качество от хората“, има уловка: „AI може да работи добре, но има риск да не направи точно това, което сте поискали от него да направи.“

Точно тук на помощ идва изкуството за писане на подкани, пише Ардженти, добавяйки: „Качеството на изхода на един LLM е много чувствително към качеството на вашите подкани. Нееднозначни и недобре формулирани въпроси ще накарат AI да се опита да отгатне смисъла на това, което се иска от него, а това от своя страна увеличава вероятността да получите неточен или дори изцяло измислен отговор.“

Може би не е изненада, че подобни роли в технологичният свят към днешна дата се заплащат между 30 долара на час и 405 000 долара годишно.

Висококачественото формулиране на въпросите, които обучават AI да функционира според своето предназначение, изисква „обосноваване, логика и мислене въз основа на основополагащи житейски принципи“, продължава Ардженти, добавяйки: “Това са всички основни умения, придобити чрез философското обучение.“

Възраждане на философията

Студентите по философия са пословично смирени пред факта, че избраната от тях специалност няма потенциал да им осигури високоплатена работа. Според образователната платформа HeyTutor, позовавайки се на анализ на данни от Бюрото за преброяване в САЩ философията поддържа един от най-високите проценти на безработица след завършване на висше образование в щатите, с коефициент от 6.2%.

На непълна заетост са малко над 50%, докато средната заплата в кариерният старт на завършилите философия е едва 36 000 долара годишно. С подкрепата на хора като Ардженти, това има шанс да се промени.

Той пише още: „Да имаш ясен ментален модел около проблема, който се опитваш да решиш, да можеш да го разделиш на стъпки, които са лесни за работа, да имаш подредено мислене въз основа на базови принципи, понякога да си подготвен (и способен) да спориш с упорит изкуствен интелект – това са уменията, които ще направят по-добри инженерите от бъдещето и вероятно същото съображение ще важи за много други категории работни места.“

Изкуственият интелект наистина се оказва твърдоглав

Вземете за пример Bing бота на Microsoft, който според съобщения в Reddit е подал на потребител невярна дата и след това му се е скарал, че е дръзнал да посочи грешката на бота. След това е продължил да настоява пред потребителя, че следва да се извини, като накрая го инструктирал да „Прекрати този разговор и да започне отначало с нов с по-приемлив тон.“

Докато Ардженти смята, че е наложително да не губим воля за „ревизиране“ на големите езикови модели, той добавя: „Автоматизирането на създаването на код и фокусирането върху нашите способности за критично мислене е това, което ще ни позволи да създаваме повече, по-бързо и да имаме позитивно влияние в променящият се свят. Работейки за правилното развитие на AI помагаме на себе си да бъдем повече човеци и по-малко зависими от погрешни решения на анонимни ботове, зад които работят една или друга услуга и цели индустрии.“