70-те: СССР копае бездънна дупка в Земята, САЩ пращат хора на Луната

В разгара на Студената война…

70-те години на миналия век са белязани от ожесточена надпревара между САЩ и Съветския съюз. Съперничеството обхваща всички сфери – от космическите изследвания до играта на шах. В този контекст се ражда едно наистина озадачаващо начинание: пробиването на дупка право към ядрото на Земята!

Проект „Колски свръхдълбок сондаж“

Съветските учени, подхранвани от амбиции и идеология за надмощие, стартират проекта с гръм и трясък. Те се хвалят, че ще пробият земната кора, достигайки до невиждани дотогава дълбочини. Какво ли ще открият там?

От другата страна на Атлантика, в САЩ, реагират с хитър контраход. Недопустимо би било СССР да ги изпревари. Затова американците привидно насочват ресурси към дълбоководно сондиране, фокусирано върху по-тънката земна кора под океанското дъно.

Национална гордост или златна треска?

Подтикнат от национална гордост, СССР хвърля огромен ресурс в проекта „Колски свръхдълбок сондаж“. В близост до сондажа изниква град, а на учените се предоставят първокласни условия за копаене. Разработена е нова, устойчива на високи температури сондажна глава.

На 9500 метра екипът се натъква на неочаквано богатство – златна мина. Пробите показват висока концентрация на злато, което разпалва още повече ентусиазма им да достигнат земното ядро. Според споделени блянове на приближени до екипа, там ги очаква истински джакпот – несметни богатства от злато и диаманти.

САЩ: Избираме Луната

Американската администрация, осъзнавайки лудостта на проекта, поема по друг път. Тя насочва ресурсите си към кацания на Луната – постижение, далеч по-значимо и способно да закове вниманието на всички по света.

Истината е някъде там (но не толкова дълбоко)

Руснаците упорито продължават да пробиват, стимулирни от златна треска и вечната надпревара с омразния им враг. През 1991 г., с разпада на СССР, проектът е обявен за изчерпан. Сондирането спира през 1992 г., достигайки невероятната дълбочина от 12 262 метра – рекорд, който остава ненадминат и до днес. Дупката е запечатана с метален капак и е вписана в книгата на рекордите „Гинес“.

Достигат ли руснаците ядрото на Земята?

Не. След 20 години копаене те не успяват да стигнат дори до мантията. Земната кора е като кората на ябълка, а сондажът е едва одраскал повърхността й.

Продължаваме напред

Въпреки, че не достига до крайната си цел, проектът „Колски свръхдълбок сондаж“ не бива считан от местните за пълен провал. В резултат на дупката е създадена най-голямата колекция от проби, описана и съхранена в цели 900 сандъка. Сондажът е ценен източник на геоложка информация и разширява границите на възможното.

Поуки

Най-ценната поука от тази история е, че понякога най-амбициозните цели на диктаторите следва да си останат просто записки в тефтерчето с нереализирани фантазии.