Любопитно

Технологиите изяждат времето ни по всевъзможни начини. Как да си го върнем?

Технологията е предназначена да улесни живота ни. Смартфоните представляват прозорец към света, позволявайки ни да правим почти всичко с почуквания и плъзгания по малките им екрани. Умните домове се грижат сами за себе си, а виртуалните срещи направиха така, че за много хора времето, прекарано в пътувания стана част от едно отдавна забравено минало…

Сега се предполага, че би трябвало да имаме повече свободно време. Време, което да прекарваме в сън, почивка или просто в безделие – нали? Ако твърдението, че сега имате повече време от всякога ви кара да се задавите в несъгласие, не сте сами. Разполагаме с все по-нарастващи доказателства, че докато цифровите технологии ни помагат да пестим време, в крайна сметка ние го използваме, за да вършим все повече и повече неща.

Скорошно проучване на проф. Рут Огден и Кристин Схутенсак от Timed Europe, проведено сред 300 респонденти в ЕС хвърля светлина върху това как менажираме времето си в дигиталната ера. Изследването показва, че сред мнозинството има ясно изразена тенденция да се избягва влизането в периоди на нищоправене, като свободното време днес се запълва със задачи, които не биха могли да бъдат изпълнени без наличните технологии.

Все едно дали очакват автобус или се излежават в леглото, участниците съобщават, че времето което преди години се е считало за „свободно“, сега е запълнено с приложения за езиково обучение, създаване на списъци със задачи за следващият ден или просто скролиране из шопинг приложения, новинарски сайтове и най-вече в социалните мрежи.

Снимка: Yanping Nora Soong / Wikimedia Commons

Изглежда, че тихите моменти в които съзнанието блуждае, въображението и мечтите се развихрят сега са запълнени със занимания в дигиталният свят. Растежът на цифровите ни занимания се случва отчасти, защото технологиите промениха възприятието ни за това какво е свободно време. За много хора вече не е достатъчно просто да се вечеря, да се гледа телевизия или да се бяга на пътеката във фитнеса.

В опит да избягаме от „губенето на време“, тези дейности сега извършваме, докато същевременно сърфираме в Интернет в търсене на съставките за по-добър живот и в опит да гъделичкаме чувството си за житейски и социални успехи, изцяло пренесени в дигиталният свят.

На пръв поглед част от онлайн заниманията ни изглеждат като пример за технология, която спестява време. На теория онлайн банкирането означава, че разполагаме с повече време, защото вече не е нужно да ходим до банката в обедната си почивка. Въпреки това изследването заключва, че това не е непременно така. Технологиите в крайна сметка допринасят за една по-сгъстена със стрес и занимания форма на живот.

Социалните медии могат да ни вдъхновяват, мотивират или развличат. Проучването обаче показва, че често изпитваме чувство на вина, срам и съжаление, след като сме запълнили свободното си време с онлайн дейности. Това е така, защото в крайна сметка възприемаме онлайн заниманията като по-малко автентични и заслужаващи време от заниманията ни в реалният живот.

Снимка: Psixiatros

Изглежда, че хората все още виждат ходенето на разходка или физическите срещи с приятели като по-ценни от това да бъдат онлайн. Може би ако понякога оставяме телефона си настрана, бихме получили необходимото време да приготвим онези рецепти, които сме видели онлайн, да ги споделим с приятели на маса и с това да получим порция незабравими мигове. В крайна сметка помните ли кулинарните си разходки в TikTok?

Защо технологиите ни създават повече грижи? Дигитализацията на работните процеси интензифицира нашата работа. Работата от дома и хибридните работни модели, станали възможни благодарение на видеоконферентните технологии, размиват границите между работното и лично пространство. Сега, когато офисът е в спалнята, е твърде лесно да помислим: „Ще довърша след като сложим децата да си легнат“, а с това работното ни време заема нетипични часови зони и пространства, запазени преди изцяло за почивка.

Цифровите технологии ускоряват темпото на живот. Да вземем например писането на мейли и провеждането на онлайн срещи. Преди да съществуват тези „рожби“ на дигитализацията, хората са чакали отговор на гласовата си поща, чели са и са изпращали хартиени писма и са пътували до различни дестинации, само за да разговарят помежду си. Вместо това сега имаме интензивни конферентни онлайн срещи, понякога без достатъчно време между тях, което да ползваме за почивка и физиологични нужди.

Имейлът и чатовете създават експоненциално нарастване в комуникацията, което резултира в повече работа за четене, рисърч и отговор. Очевидно една зле проектирана технология може да ни принуди да вършим повече работа поради неудобствата, които ни създава.

Снимка: Интернет

Всички сме се сблъсквали със служебни главоблъсканици – вкарваме куп информация в система A, само за да разберем, че поради несъответствието между система A и система B, трябва да я въведем два пъти. Когато правим повече, може да се окаже, че постигаме по-малко и се чувстваме по-зле. Тъй като времето ни става все по-малко, стресът, изтощението и прегарянето на работните места се увеличават, а това води до здравни проблеми и отсъствия.

Как да забавим темпото и да вземем времето си обратно? Възвръщането на времето, „спестено“ от технологиите, може да изисква промяна в начина, по който го възприемаме. За да се отървем от навика да запълваме ежедневието си с все повече задачи, първо трябва да приемем, че понякога е по-добре да не правим нищо. В бизнес средата работодателите и служителите трябва да договарят политики, в които изключването е правило, а не изключение. Това означава да имаме реалистични очаквания, за това какво може и трябва да се постигне в един нормален работен ден.

Разработването на законодателство, което утвърждава правото на изключване е може би единственият начин да гарантираме, че технологията не изземва личното ни време. Няколко европейски страни като Франция и Италия например вече имат законодателство, касаещо правото на изключване. То регламентира, че служителите не са длъжни да бъдат на линия извън работното си време и че имат право да откажат да носят дигитални задължения със себе си у дома.

Възможно е и самите технологии да държат ключа за възвръщане на времето. Представяте ли си, ако вместо да ви нарежда да станете и да се движите (поредната задача), вашият смарт часовник ви нареди да спрете да работите, защото работното ви време е приключило? Може би, когато постепенно технологиите започнат да ни казват да правим по-малко, ще върнем и част от времето за себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *